За книгата: 1958 / Публикуването на бележки, направени след края на войната от бившия комендант на концентрационния лагер Аушвиц, повдига, разбира се, много различни въпроси. Бележките на човек, по чиято заповед са извършени невъобразими кланета, разбира се, могат да предизвикат сензация. Доколко обаче те са надеждни, доколко могат да се считат за исторически документ? Споменът за безбройните жертви на Аушвиц и дори чувството за такт към оцелелите затворници не лишават коменданта на най-големия от всички известни концентрационни лагери от правото да бъде изслушан? Наистина ли е възможно човек, който с помощта на заплахи и убийства завинаги запуши устата на затворниците, сега да произнесе последната дума като основен свидетел, освен съмнения от този род, възможни са и съмнения за автентичността? на документ, който е създаван няколко месеца в полска затворническа килия, докато авторът му е чакал смъртна присъда. В тази връзка издателите сметнаха за свой дълг да предоставят изключително точна информация за произхода и естеството на публикувания източник и впоследствие изразиха мнението си, според което виждат в тези бележки документално свидетелство, достойно за публикуване.